СТАТИСТИКА / ПРЕДСТАВЛЕНИЯ / 2014 / Покана за вечеря

Покана за вечеря

от Оля Стоянова

Покана за вечеря

 

Действащи лица:

 

БАЩАТА  - 60-годишен, с костюм

НАТАЛИЯ –  на 28 години, делова

АЛЕКС – около 30-годишен, артистичен

БОРИС – 60-годишен, леко отнесен

СИНЪТ – около 25-годишен, небрежен

 

 

 

 

 

 

 

Първа сцена

 

Всекидневна, централно е разположена голяма маса с много столове. Възрастен мъж влиза и излиза, припряно слага покривката на масата, подрежда вилици и ножове, реди високи чаши, носи бутилки с вино. Колебае се за мястото на вилиците и лъжиците, слага ги, маха ги. Пуска музика. Кармина Бурана. Накрая се отдръпва  встрани, оглежда всичко критично.

 

БАЩАТА (Все едно говори на някого от съседната стая): Мария, така харесва ли ти? Всичко е точно, нали? Някакви забележки?

Пауза.

БАЩАТА: Не, не ти харесва! Сигурен съм, че не ти харесва. Нещо съм объркал. Нещо не е както трябва! Вилиците! Не им е там мястото! Объркал съм вилиците за десерт, нали? Знаех си! Просто не ме бива в тези работи!

Пауза. Отива да ги оправя. Пак се отдръпва.

БАЩАТА: А може би покривката не е подходяща? Сигурно имаме по-хубава, по-официална, за тържествени поводи. Да, ама не я открих! Толкова ли е важно? Знам, знам, важно е! Поводът е специален! Какви са тези грозни цветя, те развалят цялото впечатление! Да, ама на мен ми харесват! Или не – не ми харесват, но няма значение! Какво толкова! Никой няма да забележи!

Пауза.

БАЩАТА: А, да, и чашите съм объркал! Сигурно трябваше да извадя кристалния сервиз, ама като знам как трепериш някой да не счупи една чаша, и се отказах... Знам, вечерята трябва да бъде много официална! Много е важно! Кога друг път ще организираме пак такава официална вечеря?

Мъжът  ходи нервно напред-назад.

БАЩАТА: Ама знаеш ли какво ще ти кажа – всичко това няма значение! Не ми пука! Други неща са по-важни от всички тези правила! От цялото това престараване, от всичките тези покривки, вилици и чаши, от всички тези безсмислени ритуали! Но няма как да ти го кажа!

Мъжът става и излиза демонстративно. Веднага след това се връща.

БАЩАТА: Сетих се, сетих се! Какъв съм глупак! Знам какво не е наред! Този костюм не е подходящ! Знам, че това ще кажеш! Защо съм с него, защо не си облека онзи черния, официалния? .... Ами, знаеш ли какво – стиска ми! Не съм го обличал от сто години! Остарял съм! Стиска ме тук (сочи раменете), стиска ми и тук (сочи ханша си), трудно го закопчавам. Ще трябва да се примириш с това! Не го правя с лошо! Ти просто не обръщай внимание на тези неща! Един вид - бъди над тях! Сега това поне е лесно!

Отива до голямо стенно огледало, оглежда се, оправя си вратовръзката, отстъпва няколко крачки встрани.

БАЩАТА: Да, това съм аз. Сигурно не ме харесваш такъв! Понапълнял! Мъж на шейсет! Облечен в поизносен костюм! Бивш учител по география. Вдовец! Съкрушен! Е, това последното може и да не личи, но тук (тупа гърдите си), тук съм съкрушен. Напълно съкрушен!

Излиза разстроен. След малко се връща, внася голяма снимка, оставя го на централно място, така че виждаме, че това е портрет на жена на 50-60 години. На вратата се звъни.

 

 

 

Втора сцена

 

Влизат млада жена и млад мъж. Жената се хвърля към възрастния мъж.

НАТАЛИЯ: Татко!

БАЩАТА: Спокойно, спокойно, Наталия! Спокойно! Спокойно, де!

Дъщерята се отдръпва.

БАЩАТА: Я, се стегни! Майка ти какво ще каже за подобно поведение! Млада дама, а си се разциврила така! Ходи в другата стая да се пооправиш и после ела! Не сме се виждали от сто години, а ти се държиш така!

НАТАЛИЯ: Но, татко. След като разбрах какво се е случило, не бях на себе си...

БАЩАТА: Хайде, хайде, не си се променила! Не ни занимавай всички с твоите състояния! Ако на теб ти е толкова тежко – аз какво да кажа?! Ходи се оправи!

Наталия излиза, младият мъж пристъпва неловко, държи голям букет, чуди се какво да го прави, накрая го връчва на бащата.

АЛЕКС: Заповядайте! Аз съм Алекс!

БАЩАТА: Ама това какво е!

АЛЕКС: Цветя!

БАЩАТА: Да не сте тръгнали на сватба! За какво са ми цветя?

АЛЕКС (не знае какво да каже): Ами, Наталия ги избра! Не може без цветя!

БАЩАТА: Цветя! Цветя! Как харчите парите! Красотата няма да спаси света!

АЛЕКС (с усмивка): Е, не пречи да пробваме!

БАЩАТА (грубо): Очевидно сте закъснели!

Бащата  почти захвърля букета настрани.

БАЩАТА: Спокойно, няма да кажа на Наталия, че смеете! А букетът е чудесен! Тя много обичаше такива цветя – гладиоли, лилии, стрелиция. Щеше да й хареса!

АЛЕКС: Това всъщност са полски цветя. Непретенциозни. Така каза Наталия...

БАЩАТА (не му обръща внимание): Чудесен, чудесен букет, както казах!

Алекс го гледа неразбиращо. Настъпва неловко мълчание. Алекс пристъпва напред-назад, но не се решава да седне.

АЛЕКС: Много съжалявам!

БАЩАТА: За какво?

АЛЕКС: За всичко!

БАЩАТА: За кое по-точно?

АЛЕКС: Ами, за нещастния случай! За съпругата ви!

БАЩАТА: Аааа, да! (Пауза) Ама вие не я познавахте!

АЛЕКС: Това няма значение!

БАЩАТА (ядосан ): Как така няма значение? Знаеш ли колко пъти питахме Наталия кога ще си дойде? Не мога, мамо, докато завърша не мога, имам много изпити, после пък Алекс започна нова работа, нямаме възможност за почивка. Не можем и тази година! Алекс това, Алекс – другото... Можеше пък и ние да искаме да се запознаем с този Алекс? Да те питам сега – ти как намери време? Как пък точно сега ти дадоха отпуска?

АЛЕКС: Не знам за какво говорите!

БАЩАТА: За отпуската говоря! Как така ти дадоха отпуска? Не съм виждал Наталия от шест години? Знаеш ли колко много време е това?

АЛЕКС: Ами, аз не работя. Пауза. В смисъл – работя на парче. Аз сам и определям кога ще работя и кога – не.

БАЩАТА: Чудесно! Чудесно! И как така през последните 3 години решаваше, че ще работиш непрекъснато, а сега реши, че ще почиваш?

АЛЕКС (не разбира въпроса, вдига рамене): Ами заради майката на Наталия.

БАЩАТА: Така ли?

АЛЕКС: Заради Наталия също! Не исках да я оставям сама...

БАЩАТА: Да, разбира се.

АЛЕКС: И не знам дали това има значение, но ние с Наталия сме заедно от два месеца... Не знам какво да кажа...

Влиза Наталия и той млъква. Тя вече е спокойна. Леко се усмихва.

БАЩАТА: Ами, какво ще кажеш... Кажи „Моите съболезнования“!

            Наталия отива до Алекс и го прегръща.

НАТАЛИЯ: Моето момче! Алекс!

Баща й отива до портрета на жена си и слага ръка върху него, все едно го прегръща.

БАЩАТА: Майка ти!

            Наталия отива и прегръща баща си.

НАТАЛИЯ: Знам, татко, че се опитваш да се държиш! Бъди спокоен – с теб сме!

БАЩАТА: С мен сте?

НАТАЛИЯ: В смисъл – тук сме.

БАЩАТА: За колко време?

            Наталия мълчи. Алекс отдалеч прави знак – показва 2 пръста .

БАЩАТА: Какво два? Два месеца?

НАТАЛИЯ: Не, татко, нямаме два месеца. Заради работата на Алекс, знаеш...

БАЩАТА: Да, да, работата, разбира се...  (Пауза) Две седмици?

НАТАЛИЯ: Нямаме две седмици, трябва да видим и другите...

БАЩАТА: Два часа?

АЛЕКС: Два дни! Два дни сме при теб, два дни сме при майка ми, два дни при баща ми! После до морето и летим обратно!

БАЩАТА: Защо два дни за майка ти и два дни за баща ти, а за мен само два?

НАТАЛИЯ: Те са разведени, живеят отделно.

БАЩАТА: Това откога е предимство? Искам още два дни заради майка ти!

АЛЕКС: Но тя е починала!

БАЩАТА: Искам и нейния дял!

НАТАЛИЯ: Татко!

АЛЕКС: Що за идея!

            Наталия му прави знак да мълчи.

НАТАЛИЯ: Татко, спокойно. Ще останем толкова време, колкото трябва...

АЛЕКС (по-тихо): Но, не повече от два дни...

БАЩАТА (внезапно спира, овладява се): Както и да е! Ще го обсъдим по-късно това сами! Сега заповядайте! Няма да правим сцени!

НАТАЛИЯ: Как само си подредил! Искаш ли да ти помогна нещо?

БАЩАТА: Няма нужда! За всичко съм се погрижил. Сега ще сервирам.

            Бащата излиза.

НАТАЛИЯ (към Алекс): Не ти ли се струва малко странен?

АЛЕКС: Не го познавам. Но май не е с всичкия си!

НАТАЛИЯ: Защо говориш така?

АЛЕКС: Ти ме попита!

НАТАЛИЯ: Но все пак говориш за баща ми!

АЛЕКС: ОК, ОК. Очевидно истината не те интересува! Иначе го намирам за симпатичен!

НАТАЛИЯ: Ужасен си!

АЛЕКС: Виж, майка ти някога е била хубавица! (Сочи портрета.) 

НАТАЛИЯ: Да, специална жена. Много дисциплинирана и подредена! Сигурна съм, че в следващия си живот ще бъде генерал...  Иначе беше идеална.

АЛЕКС: Като е толкова идеална, защо не си се връщала тук от шест години?

НАТАЛИЯ: Това пък какво значи?

            Влиза бащата и носи храна.

БАЩАТА: Още ли не сте седнали? Сядайте, сядайте. Всичко това е нейна идея.

АЛЕКС: Веднага разбрах.

НАТАЛИЯ: Така ли?

АЛЕКС: Ами толкова си ми разказвала за нея през последните три години...

Наталия го гледа неразбиращо и после му обръща гръб.

НАТАЛИЯ (към баща си): Как така е нейна идея? Нали беше внезапно? Нещастен случай! Как така е имала време да мисли за това? Какво се опитваш да кажеш?

БАЩАТА: Е, хайде сега. Имахме цял живот на разположение. Нали винаги сме правили планове – къде ще отидем, когато децата пораснат, какво ще правим, когато остареем... Говорили сме си и по тази тема.

НАТАЛИЯ: Аха, говорили сте си... Разбирам!

БАЩАТА: Така, вечер, когато изключим телевизора, когато останем сами един до друг в тъмното и си мечтаехме – аз искам, казваше тя, когато умра да организираш официална вечеря, рокли с гол гръб, отбрани вина... А аз не знаех какво искам...

НАТАЛИЯ: Татко!

АЛЕКС (към Наталия): Слушай, слушай внимателно – да не ме питаш после!

Наталия му прави знак да мълчи.

НАТАЛИЯ: Съжалявам. Чувствам се много виновна...

БАЩАТА: Не, аз, не съм такъв маниак. Сега не мога да искам от теб чак рокля с гол гръб...

НАТАЛИЯ: Щях да дойда по-рано...

АЛЕКС: Забравяш, че имах служебни ангажименти! Пък и твоите изпити!

Наталия се обръща към Алекс. Алекс вдига рамене.

АЛЕКС: Добре де, сигурно щях да се освободя някак...

БАЩАТА: Както и да е. Не вярвам и брат ти да дойде официален. Но аз се постарах. Приготвил съм тристепенно меню. Екстра класа. Телешко с боровинки върху канапе от пресен спанак. Лично съм купувал продуктите, задушавах, филирах, абе всичко... Предястие - патешки дроб със смокини, ананас и праскова. Не ме питай къде намерих патешки дроб! За десерт – шоколадови трюфели с ягодов сос.

АЛЕКС: Уха! Това звучи страхотно!

НАТАЛИЯ: Ти ли приготви всичко това? Не знаех, че можеш да готвиш! Като деца ни правеше само пържени яйца и палачинки.

АЛЕКС: Патешки дроб със смокини и какво там беше?

БАЩАТА: Със смокини, ананас и праскова. Топи се в устата!

АЛЕКС: Нямам търпение да го опитам!

НАТАЛИЯ: Алекс!

АЛЕКС: Сигурно няма да ме разберете, но като дете много обичах погребенията.

БАЩАТА: Досетих се.

АЛЕКС: Не, честно казано даже не знаех какво се случва. На децата им е все едно дали е сватба или погребение. Знаех само, че има много храна!

БАЩАТА: Да, два дни ми отне това готвене!

АЛЕКС: Сигурно съм бил 5-6 годишен, когато веднъж ей-така попитах баба ми кога пак ще има погребение. И изядох много бой!

БАЩАТА: Сега разбирам защо си се освободил от работа толкова бързо!

АЛЕКС: Не, не, разбира се!

БАЩАТА: Е, какво пък – това си е истината. Аз не готвя всеки ден такива неща. Сега обаче се постарах. Четох книги. Събирах рецепти. Колебаех се дали да избера топло или студено предястие. Как мислите – дали не беше по-добра идея филе от сьомга с хрянов сос и бейби моркови? Много се колебах!

АЛЕКС: На мен това меню ми харесва! Но и другото не е лошо. Не съм придирчив.

НАТАЛИЯ: Татко, в този момент това няма значение.

БАЩАТА: О, моля ти се! Обещал съм на майка ти да направя всичко както трябва. Учих се в движение. Най-лошото беше, че нямаше как да я питам кое как става. Сигурна съм, че тя знаеше, защото като започнах да готвя, да чета, имам усещането, че нейната сила се вля в мен...

АЛЕКС: Хайде сега, ново двайсет. (Към Наталия) Чу ли това?

БАЩАТА: Не знам как да го обясня!

НАТАЛИЯ: Не го обяснявай! Разбирам те.

АЛЕКС: Аз не те разбирам, но няма значение... Важното е, че се е получило!

БАЩАТА (към Алекс): Ще ти кажа значи... Когато живееш с някого 30 години, тогава започваш да виждаш света през неговите очи. Знаеш кое ще му хареса, кое –не, знаеш какво иска, знаеш как се чувства в момента, дори без да е до теб...

АЛЕКС: Страхотно!

БАЩАТА: Можеш да говориш с него, защото знаеш всяка реплика, чуваш интонацията, с която произнася думите. Просто гласът му е все още тук (той сочи главата си) и ти го носиш със себе си.

АЛЕКС (демонстративно става от масата): Изгубих апетит!

НАТАЛИЯ (към Алекс): Ти ще престанеш ли да се правиш на клоун?

БАЩАТА: Не ме разбираш, защото, за да станеш част от някого, трябва да си живял с някого по-дълго време. Да кажем – поне три години...

АЛЕКС: Значи три години, а? (Отива към Наталия и я прегръща) Ама аз и така знам какво си мисли Наталия в този момент. Нали, мила?

НАТАЛИЯ (притеснена): Нищо не мисля! Нищо! Не знам какво да мисля! Сега не е моментът!

            На вратата се звъни.

 

 

Сцена три

 

Бащата отваря вратата и кани възрастен мъж, който му подава бутилка, увита в амбалажна хартия.

БАЩАТА: Заповядай, Борис!

БОРИС: Моите съболезнования, приятелю! На всички ни е тежко...

БАЩАТА: Да, да, знам... Заповядай, събрали сме се да прекараме заедно една хубава семейна вечер. В тесен кръг. Само най-близките!

БОРИС: О, Наталия е тук! Радвам се да те видя, момичето ми! Как си?

НАТАЛИЯ (неуверено): Благодаря, добре.

БОРИС: Виждам, че не ме помниш!

НАТАЛИЯ: О, помня ви! Бяхте... приятел на мама.

БАЩАТА: Забравила си! Беше мой приятел преди всичко!

БОРИС: Да не спорим за такива неща – бях приятел и на двамата.

Алекс става и подава ръка на Борис.

АЛЕКС: Като говорим за приятели, аз съм Алекс. Приятелят на Наталия.

БОРИС: А, момчето с фотоапарата...

АЛЕКС (сваля ръката си): Нещо бъркате или момчето, или професията...

БОРИС: Така, де – нали снимаше. Помня, нали ми разказвахте – приятелят на Наталия правел снимки за големите вестници, за National Geographic...

НАТАЛИЯ: National Geographic е списание...

АЛЕКС (гледа към Наталия): И?

НАТАЛИЯ: Не ме гледай, нищо не знам по въпроса...

АЛЕКС: Така ли?

НАТАЛИЯ: Новините докато пристигнат тук, очевидно вече не са съвсем същите. Аз така си го обяснявам!

БОРИС (опитва се да отклони темата, обръща се към масата): А, как чудесно мирише тук! Какво си ни приготвил, приятелю?

АЛЕКС: Може би трябваше да си приготвя автобиография, да я раздам няколко копия. Но така или иначе – нека започнем от начало. Свиря на цигулка!

БОРИС: О, така ли?

БАЩАТА: И каква толкова работа имаш с тази цигулка?

АЛЕКС: Работя предимно по кръчми. Най-често през вечер. Кънтри. Нали се сещате – каубойски шапки, ботуши, Уили Нелсън, стари двойки, които искат да се разкършат...

БАЩАТА: А, Уили Нелсън... Чудесно!

АЛЕКС: Там се запознах с Наталия, тя работи в кръчма и хоп – случи се...

БАЩАТА: Как така работи в кръчма? Нашето момиче завърши право!

НАТАЛИЯ: За благотворителност!

БОРИС: Каква благотворителност, бе? Ако искаш благотворителност – даваш пари, а не ходиш да сервираш.

НАТАЛИЯ: Там е по-различно! Там всеки адвокат понякога води безплатни дела, но е ангажиран е и с някаква благотворителност. Нали така, Алекс?

АЛЕКС: Благотворителност ли казах?

БАЩАТА: Да, аз това чух.

НАТАЛИЯ: Да, там има такава практика. Нали така Алекс?

АЛЕКС: Мен ли ме питаш? Да! Там нищо не е такова, каквото е!

БОРИС: Значи ти с цигулката имаш много работа там? Не било фотоапарат, а цигулка?

АЛЕКС: Свиря на цигулка от седемгодишен. Никакви намеци и обидни коментари не могат да ме впечатлят... Бетон съм.

            Борис се смее и му подава ръка.

БАЩАТА: О, аз те разбирам много добре.  Приятно ми е! Художник-реставратор!

Алекс мълчи за момент.

АЛЕКС: И какво общо има това?

БОРИС: Ами пак е невидима професия.

АЛЕКС: И какво общо имам с един художник-реставратор? Ходиш на благотворителни концерти? Реставрираш старинни инструменти?

БОРИС: Не, реставрирам средновековни стенописи.

АЛЕКС: И? Какво общо имам аз с църковната живопис?

БОРИС: Предполагам, че нищо. Но онези, които свирят трета цигулка си приличат с реставраторите по това, че на никой не им пука колко са добри!

Наталия ръкопляска, останалите я поглеждат и тя спира.

БОРИС: Ето аз съм добър, сигурно почти толкова добър колкото майсторите на оригиналите, но никой няма да ми го признае. Не мога да добавя един щрих от себе си. Никой не ми се възхищава, когато работя, защото църквите обикновено са затворени, наоколо е пълно с метални скелета, а хората ме гледат на кръв и недоволстват. Сигурно и при теб е така.

АЛЕКС: Мен никой не ме гледа. Кой ще гледа цигуларя! Пък и обикновено хората танцуват или вечерят.

БОРИС: Е, и аз не съм съвсем за оплакване! Понякога намирам някое ъгълче, в което да се разпиша. Друг път за отмъщение добавям малко усмивка на лицето на дяволите или ги правя с една идея по-симпатични... Но по канона, разбира се!

АЛЕКС: А аз понякога получавам бакшиши. Според правилата. Но много рядко.

БАЩАТА: Стига приказки, да сядаме, заповядайте!

Борис и Алекс сядат един срещу друг.

БОРИС: Момичетата там хубави ли са?

АЛЕКС: Да, но кой мислиш, че се заглежда в цигуларите... Невидима професия, както каза...

НАТАЛИЯ: Алекс? Дали смяната на часовата зона нещо ти влияе? Кой го интересува това?

БОРИС: Мен ме интересува!

НАТАЛИЯ: Не забравяйте за какво сме се събрали!

БАЩАТА: Точно това искам да ви кажа – майка ти искаше да се сбогуваме с нея на една такава непринудена вечеря...

АЛЕКС: С тристепенно меню!

БАЩАТА: Искаше да си поговорим, да се посмеем, да си спомним хубавите моменти, а тя после да си тръгне – така все едно отива някъде другаде, за една седмица при майка си, например.

НАТАЛИЯ: Брат ми няма ли да дойде? Или пак се е запилял някъде и не знаеш къде е...

БАЩАТА: Ще дойде! Сигурно всеки момент ще дойде и ще можем да започнем.

БОРИС: Понякога съм ви завиждал. Е, имахте си проблеми, но бяхте хубаво семейство!

НАТАЛИЯ: Борис, защо говорите така? Защо бяхме? Ние все още сме семейство.

БОРИС: Ами, не знам, но според мен, целият този позитивен дух е един голям цирк. Човек трябва да се наплаче едно хубаво, да пореве здраво и да продължи напред. Така е според канона. Изпращаме хората със сълзи. Сигурно има защо...

БАЩАТА: Мария така искаше - никакви сълзи, всичко да е изискано! Да се държим!

БОРИС: Глупости! Нищо не си разбрал!

БАЩАТА: Хайде, моля те! Не знаеш каква жена беше тя!

БОРИС: Ти си мухльо!

БАЩАТА (става): Може да си ми приятел, но няма да търпя това! Още повече тази вечер!

БОРИС: Бях влюбен в нея!

БАЩАТА: Ти пиян ли си?

БОРИС: Не, само съм много разстроен. Ужасно ми е мъчно за нея.

БАЩАТА: Ставай и си тръгвай!

БОРИС: Защо да се махам? Защото ти казвам, че съм обичал жена ти много повече, отколкото ти си предполагал? Нали сме се събрали тук точно заради нея, защото всички тук сме я обичали.

АЛЕКС: Аз не я познавах, но потвърждавам, че е била страхотна жена! Включително идеята за изисканата вечеря...

НАТАЛИЯ: Аз ще донеса десерта!

БАЩАТА: Стой тук!

БОРИС: Ако искате да си разигравате измислени семейни идилии, няма да ви прекъсвам. Но пак ви казвам – тя не искаше това!

БАЩАТА: Какво знаеш ти за нея? Защо пък ти ще си наясно какво тя е искала?

БОРИС: Защото се обичахме!

НАТАЛИЯ: С кого сте се обичали?

АЛЕКС: Супер!

Борис също става.

БАЩАТА: Седни!

БОРИС: Защо?

БАЩАТА: Сядай!

БОРИС: Добре, добре, както кажеш!

БАЩАТА: Какво мислиш, че правиш? Идваш тук, говориш глупости и ни разваляш празника!

АЛЕКС: Празник! Той каза „празник“! Чу ли това?

НАТАЛИЯ: Тихо!

БОРИС: Всичко това е измислица. Не ти ли хрумва, че понякога на нея всичко това много й тежеше – ти и твоите изисквания да е съвършена, децата, които не се появяват с години, усещането, че всичко е сведено до баналното живуркане. А да – и всички тези безсмислени правила, лъжички, вилички, кристални чаши, която нямат никаква друга функция освен да ни губят времето, за да не мислим за същественото. Тя например си даваше сметка, че никога не е била истински, истински щастлива.

БАЩАТА: Мен питал ли ме е някой дали съм щастлив?

НАТАЛИЯ: Кой ще тръгне да пита баща си дали е щастлив?!

АЛЕКС: Само децата ги питаме – щастлив ли си, хареса ли ти играчката, искаш ли в парка...

НАТАЛИЯ: Мен питате ли ме дали съм щастлива? След като минеш една определена възраст, сам взимаш решенията си и можеш да бъдеш толкова щастлив, колкото си се постарал...

БОРИС: Личи си кой е завършил право!

АЛЕКС: Аз например съм щастлив! На този етап от живота си... Може би не искам много – добра жена до мен, работа, която става, хубава храна...

НАТАЛИЯ: Алекс, млъкни!

АЛЕКС: За трети път тази вечер ми казваш да мълча! Какво ти става?

НАТАЛИЯ: Просто млъкни!

БОРИС: Аз я обичах, интересуваше ме нейното щастие, а не как се чувства съпругът  й.

БАЩАТА: Съпругът й! Та аз съм ти приятел!

БОРИС: Обичах я много силно!

БАЩАТА: Вие сте любовници!

АЛЕКС: Били са любовници! Минало време!

БОРИС: Да! Бяхме! Това вече няма значение!

НАТАЛИЯ: Извинявай, че се намесвам, но ти нямаше ли жена?

АЛЕКС: Аз искам да попитам това не противоречи ли … на църковната живопис?

БОРИС: Аз само рисувам. Никой не иска от мен да съм светец!

НАТАЛИЯ: А, не така! Като си рисувал толкова много пророци и светци, все нещо трябва да е достигнало и до тебе! Така мисля!

БОРИС: Гледам на тези сцени като картини с висока художествена стойност!

НАТАЛИЯ: А като рисуваш прелюбодейците?

БОРИС: ...Ги правя с една идея по-изкусителни...

АЛЕКС: И не очакваш възмездие?

БОРИС: Ти очакваш ли възмездие, ако някой ден свириш фалшиво?

АЛЕКС: Ще очаквам възмездие, ако бъда лош човек...

БОРИС: Много съм мислил за възмездията! Чувствах се грешник, после си давах сметка, че любовта е най-чистото чувство!

БАЩАТА: Ще те убия!

БОРИС: За убийство възмездие ще има! Освен това работата с възмездията е доста специфична и е трудно да й разбереш логиката!

АЛЕКС: На мен логиката ми се струва желязна – вършиш грях – има наказание!

БОРИС: Не е точно така! Сега ще дам пример - четири месеца рисувах черквата в един манастир и един ден дойде възрастен мъж, изсипа пет кубика дърва и каза: Връщам ви ги. Хубаво, викам – тези дъски са чудесни за скеле и започнах да си ги използвам по предназначение! Никой нищо ме ни каза. Сковах даже колиба на манастирското куче. После разбрах от монасите, че този човек преди време отсякъл манастирско дърво, за да си направи дюшеме. Имал трима сина, починали и тримата, имал четирима внуци, трима от тях починали. Той махнал дюшемето и го върнал, но това явно не стигаше и затова през ден идваше да сади борчета и да трепери от страх пред наказанието. Ходеше с наведена глава –абе, човек, скован от страх. Засади цяла гора борове. Е, питам – по-честно ли беше аз да направя къща на кучето с тези дърва...

НАТАЛИЯ: Не измествай въпроса!

БОРИС: Този човек живя доста години! Надживя децата и внуците си... Това също може да бъде възмездие!

БАЩАТА: Ти имаше жена! Помниш ли я? Когато умря, се скъса да рониш крокодилски сълзи! Оттогава съвсем си се чалнал! Но този път прекали! (Тръгва към него): Този път ще те убия!

НАТАЛИЯ (внезапно, със строг глас): Татко, я се дръж прилично!

АЛЕКС: Не разваляйте... празника! На нея тази работа нямаше да й хареса!

БАЩАТА (сяда на стола): Ще те убия после!

БОРИС: Щеше да й хареса тази работа! Знаеш ли защо? Защото човек понякога има нужда да нарушава правилата, да усети, че е жив...

АЛЕКС: Сега ли се сетихте, бе хора?

БАЩАТА: Алекс, млъкни!

АЛЕКС: Пети път!

БОРИС: Виж, не исках да ти забивам нож в гърба, така се случи! Обичах я!

БАЩАТА: Млъкни!

БОРИС: Аз не съм по-добър от теб. Вие бяхте свикнали един с друг – ти си искаше чистите чорапи, подредената къща, а с мен тя намираше друго – достатъчно беше да лежим един до друг, и да мълчим.

НАТАЛИЯ, АЛЕКС: Млъквай!

БАЩАТА (примирено): Ще те убия по-късно!

БОРИС: Както искаш. Аз не съжалявам за нищо. Ти ми беше добър приятел.

АЛЕКС: Ще повърна.

НАТАЛИЯ: Алекс, престани!

БАЩАТА (към Борис): Това е краят!

БОРИС: Няма значение. Разбираш ли – не ми пука за нищо, дори да ме убиеш. Аз не мога да спя, не мога да се храня, аз загубих желание да живея. И такива истории с официалните вечери не ми минават!

БАЩАТА: Ако някой ще се самоубива от мъка, ще съм аз! Аз съм законният мъж на Мария!

НАТАЛИЯ: Браво! Вие чувате ли се какви ги приказвате?

БАЩАТА: Колко време продължава това?

БОРИС: Много дълго.

БАЩАТА: Колко? Много дълго е и 5 месеца.

БОРИС: Горе-долу 25 години.

АЛЕКС: Колко?

БОРИС: Нали разбираш, в един момент човек престава да брои годините. Дали са 25 или 30 – няма значение.

БАЩАТА (крачи напред -назад): Аз престанах да броя годините! Аз не знам дали са 35 или 37! Аз, а не ти! Пауза. Просто не мога да повярвам! Ти разбираш ли, че всичко това (сочи масата, портрета) е било лъжа. Не мога да повярвам, че цял живот ме е лъгала? За какво ми е бил идеален живот, когато всичко това е било лъжа! За какво са ми били патешките филета, боровинковия сос, кристалния сервиз, идеалните деца, когато тя е спала с най-добрия ми приятел! Не разбирам!

БОРИС: Още бяхме млади. Беше отдавна. Още преди да се родят децата!

БАЩАТА: Не намесвай тук децата! Пауза. Какво общо имат тук децата?

БОРИС: Нищо, само така...

БАЩАТА: Децата! Децата не са твои!

БОРИС: Не, не разбира се!

БАЩАТА: Питам дали децата са твои?

БОРИС: Не, бе, човек! Не!

БАЩАТА: Питам за последен път!

БОРИС (колебливо): Дъщеря ти е твоя, това е сигурно. За сина ти имам някакви съмнения, но Мария все казваше...

БАЩАТА (скача и тръгва към него): Ще те убия! Сега вече ще те убия!

            На врата се звъни. Продължително. Като на пожар.

 

 

 

 

 

 

 

Сцена четири

 

            Никой не се помръдва. Входната врата се отключва, влиза синът.

СИНЪТ: Какво става, бе хора? Защо никой не отваря?

НАТАЛИЯ: Здравей! Сядай при нас!

СИНЪТ: О, сестра ми! Кога пристигна? Вече бях забравил как изглеждаш!

НАТАЛИЯ: Сядай!

СИНЪТ: Е, много си се разбързала! Не съм те виждал от сто години, идвам и ти ми крещиш! Просто исках да си измия ръцете.

НАТАЛИЯ: Хайде не се превземай толкова с това миене! Познаваме се!

СИНЪТ: Ти какво се опитваш да ми кажеш? Че ръцете не мога да си измия, така ли? Може да не съм гордостта на татко и мама, но ръцете си мия!

АЛЕКС (подава му ръка през масата): Аз съм Алекс!

СИНЪТ (не му обръща внимание): Здрасти, знам кой си.

АЛЕКС: Не съм много сигурен, но няма значение...

СИНЪТ: Не мога да се ръкувам сега!

АЛЕКС (сваля ръката си): Няма проблем! Но да знаеш - свиря на цигулка!

СИНЪТ: Това пък какво значи? Само с това не ме бяха заплашвали?!

АЛЕКС: Не! Само да знаеш кой съм! Не съм онзи Алекс, за който ме мислиш!

СИНЪТ: Добре, ще запомня!

НАТАЛИЯ: Искам да започваме, за да свърши тази вечер най-сетне! Седни!

Синът сяда при тях на масата.

СИНЪТ: Да ви кажа, аз съм като болен, откакто научих за майка! Просто не мога да повярвам, нещо все ми тежи! (Пауза) Каква е тази храна! Какви са тези чудеса? Татко ти ли сготви всичко това?

АЛЕКС: Ако се съди по външния вид, телешкото е страхотно! Майсторска работа!

БАЩАТА: Аз, разбира се!

Пауза.

БАЩАТА (внезапно, ядосан): Глупости! Как може въобще да се вържете на тази история! Представяте ли си как с часове ще готвя телешко с боровинки с канапе от пресен спанак. Аз дори нямам идея какво е това канапе!

СИНЪТ: Даван, бе! Подложка от спанак!

БАЩАТА: Поръчах всичко от фирма за кетъринг. Избрах менюто, все някакви завъртени – руладини с моцарела и орехов дресинг, пъдпъдъчи яйца, щуротии. Сьомгата беше по-скъпа и реших – айде, този път ще минете без сьомга! Платих, донесоха всичко тук, чиста работа!

БОРИС: Ето това са дребните лъжи, които скапват всичко!

БАЩАТА: Ти не се обаждай!

НАТАЛИЯ: Въпреки всичко менюто е страхотно! Добър избор, татко!

БАЩАТА: Благодаря.

Бащата се връща на масата, синът сяда, подават си купи, всички се хранят тихо. Чува се само звука от приборите.

НАТАЛИЯ (към брат си): Искаш ли вино?

Синът си сипва вино, сипва на сестра си и баща си.

СИНЪТ: Чичо Борис, ти как си? Вино искаш ли?

БАЩАТА: Не, той не иска!

СИНЪТ: Ще ти сипя съвсем малко, такъв е обичаят. Мама много те обичаше!

БАЩАТА (избухва): Никакво вино за него! Ти знаеш ли колко струва тази бутилка вино! Няма той да ми пие от виното!

СИНЪТ: Татко, ти не си на себе си!

БАЩАТА: Донесъл си е бутилка, да пие от нея!

АЛЕКС: А аз? Защо на мен никой не ми предлага вино?

СИНЪТ: Ти бутилка донесе ли?

АЛЕКС: Не, само цветя!

Бащата неочаквано става, олюлява се, всички го следят. Той гаси лампите. Дъщерята изпищява.

НАТАЛИЯ: Татко, моля те, не прави глупости!

СИНЪТ: Спокойно бе, сестра ми! Малко нервна ми се струваш!

Бащата увеличава музиката. После включва прожекционен апарат с снимки, които се проектират на стената.

БАЩАТА: Исках да прекараме една спокойна вечер, в която да си спомним майка ви, да се посмеем на общите истории, да поплачем малко, да се почувстваме отново семейство.

Бащата се разплаква, връща се при тях и захлупва лице на масата.

СИНЪТ: Татко, страхотен си! Справяш се чудесно, мама щеше да е доволна.

БАЩАТА (овладява се): Да, сигурен съм! Щеше да е доволна кучката!

Синът гледа неразбиращо.

НАТАЛИЯ (пояснява, по-тихо, към брат си): Постравматичен шок! Още не може да й прости, че го е напуснала.

Всички мълчат. Съпругът губи контрол.

БАЩАТА: Долна кучка! Мръсница гадна! Неблагодарница! Кучка! Кучка!

Всички мълчат. Съпругът плаче, тропа по масата, удря.

СИНЪТ: Точно така татко, ще ти олекне! Неблагодарница! Да си кажа и аз истината. Това беше най-лошата майка! На нито един човек не пожелавам такава майка. Майките трябва да приемат децата си такива, каквито са.

БОРИС: За мъртвите или добро, или нищо.

СИНЪТ: Ааа, ама ти нямаш деца и не знаеш какво е. Родителите ги моделират, възпитават ги и после ги оставят да си живеят живота. А не ги гледат цял живот с укор. Не може цял живот да им повтарят – ох, може ли моят син да няма свястна работа, да няма висше образование, какво ще кажат хората! Представи си! Нямам висше образование! Това прави ли ме половин човек? Защо щом погледна майка си, се чувствам неудачник? Питам – това нормално ли е?

НАТАЛИЯ: Стига с това образование! Колкото си могъл – толкова. Намери си хубава работа и да приключваме този въпрос. Не може всички да са гении!

СИНЪТ: Ама ти си гений!

НАТАЛИЯ: Никакъв гений не съм аз!

СИНЪТ: Ти знаеш ли каква е последната ми работа?

НАТАЛИЯ: Нямам представа. И сега не е моментът.

СИНЪТ: Ами да кажа на всички тогава - карам един бус, подвижна лаборатория, която безплатно изследва разни рискови контингенти – бездомници, проститутки, пияници.

АЛЕКС: Ми не звучи лошо... Художник-реставратор, цигулар, подвижна лаборатория... Не звучи лошо!

СИНЪТ: Не говориш сериозно, нали? Обикаляме крайните квартали, разни свърталища, дупки. Когото успеят да убедят, пускат му тестове за СПИН, за хепапит, за разни венеричски болести, въпреки че не знам кой би се навил вече да спи с тези хора... Взимат им проби за паразити! Не плащат много, по някаква програма е, само временно.

НАТАЛИЯ: Брат ми, айде не изпадай сега в подробности...

СИНЪТ: Защо? Не ви ли е интересно? Е, не е като да си защитник в съда, но също е вълнуващо. Знаеш ли, че видях бивши съученици? Хора, с които сме учили заедно в математическата гимназия!

НАТАЛИЯ: Колко интересно! Искаш ли да ни разкажеш друг път?

СИНЪТ: Това са хора, които още нямат 30 години, но изглеждат на сто... Значи, викам си – това е в реда на нещата – от редиците на най-добрите, винаги изпада някаква мърша! 0,2 процента риск, примерно. Тези хора могат да продължат напред, но губят желание да участват в битката. Според мен броят на неудачниците се движи някъде между 0,2 и 0,5 процента. Пресметнал съм го!

БАЩАТА: Майка ти искаше да се занимаваш с наука! Имаш нюх за тези неща!

СИНЪТ: Каква наука, бе? Исках само да кажа, че с тази работа е много важно да си мия ръцете! И аз внимавам! Знаете ли колко важно е да си миете ръцете!

АЛЕКС: Аз мисля, че съм запознат!

СИНЪТ: О, не! Няма начин един цигулар да знае как се мият ръцете! Ръцете се мият продължително, поне 5 минути, между фалангите се търка обилно, с много сапун или най-добре с дезинфектант!

НАТАЛИЯ: Брат ми, млъкни или ходи се мий! Като за операция!

СИНЪТ: О, не! Няма да се мия! На ваш риск!

НАТАЛИЯ: Брат ми, порасни!

Бащата сменява снимката, която се проектира на стената.

БАЩАТА: Помните ли тази снимка? Тук всички сме на море! Ето те теб – с смешния пояс, ето сестра ти – тук още е пухкава.

НАТАЛИЯ: Тук съм ужасна! Точно тази снимка ли намери да покажеш?

СИНЪТ: Тук се запознах с първата си любов. Една германка. Тя на 7 години, аз – на 6. Не можехме нито една дума да си разменим. Накрая, когато трябваше да си тръгваме, я набих! Не знам защо! Според мен, когато на човек му липсват думите, става агресивен! Природен закон!

НАТАЛИЯ: Природните закони казват ли нещо по въпроса кога трябва да се говорят глупости?!

СИНЪТ: А, сестра ми – ти си по законите! Ти ще кажеш!

БАЩАТА (не им обръща внимание): Ето ме и мен – мисля си, че съм щастлив. Какво повече може да иска един мъж на 35 години, който е отишъл с жена си и двете си деца на море... Кажи, приятелю?

Борис мълчи и се храни.

БАЩАТА: Харесва ли ти боровинковия сос? Смятам, че е чудесен.

БОРИС: Много е добър.

БАЩАТА: Не ти ли е неудобно да ядеш моята храна?

БОРИС (клати глава): Нали каза, че не си я готвил ти?

БАЩАТА: Но въпреки това е моята храна!

БОРИС: Спокойно, свикнал съм! Почти 30 години вече ям у вас...

БАЩАТА: Хапни си, хапни си, това ще ти е последно!

СИНЪТ: Е, браво, татко! Какво ще си помисли сега човек?

БАЩАТА: Виждате ли снимката? Тук личи ли си, че този човек е искал да се занимава с алпинизъм, да покорява върхове, да открие някой съвсем малък малък остров на дъното на картата? Защо иначе ще се захвана да уча география, ако не мечтая за Великите географски открития. Или хайде – не за велики, но за едни по-малки географски открития?!

БОРИС: Приятелю, ти беше обикновен учител по география! За какво говориш?

БАЩАТА: А ти знаеш ли защо хората се записват да учат география? Защото мечтаят за откривателства и експедиции!

СИНЪТ (смее се): Татко и експедиции! Ха-ха!

БАЩАТА (не му обръща внимание): Преди 20 години имах възможност да се включа в едно пътуване до Монголия за два месеца. Знаете ли колко съм мечтал да отида до Монголия? До Камчатка също...

НАТАЛИЯ: До Патагония ...

БАЩАТА: На Антарктида също. Но както и да е... Аз ходех всяко лято на море със семейството си! И си казвах – аз съм щастлив. Това е нормално. Децата са край мен, жената е щастлива, човек трябва да оценява обикновените неща! А не да прави планове за географски открития. Знаете ли какво си мислех? (повишава тон). Тия откриватели не са хора! Абе, как така ще зарежеш семейството си, как така ще оставиш сама жената и децата за 2-3 месеца, за да отидеш да се катериш някъде, да се завираш в пещери, да чертаеш карти... Те са били свръхчовеци! Или просто не са обичали жените си. Аз обичах моята...

Синът ръкопляска.

СИНЪТ: Много хубава реч! Браво!

БАЩАТА: Мислиш ли?

СИНЪТ: Когато ми каза, че няма да организираш погребението както очакват всички, помислих, че си се чалнал. Какви вечери, какви спомени, какви официални костюми! Аз нямам една официална риза, ти – цял костюм! Сега знам, че си прав. Да си кажем всичко, хора! Знаете ли, че вие сте ми най-близките хора на този свят. Аз други нямам. Е, без теб, ще извиняваш. (сочи Алекс)

АЛЕКС: Разбира се. Разбира се. Мен все едно ме няма тук.

БОРИС: Нали помниш какво ти казах за невидимите хора?

НАТАЛИЯ (неочаквано): Знаете ли, че цял живот съм се чувствала грозна...

            Пауза. Останалите спират да се хранят.

АЛЕКС: Какво говориш, слънчице!

НАТАЛИЯ: Изправи се, каква е тази походка, защо си толкова непохватна, една жена трябва да е нежна, а не силна! Кажете ми, какво самочувствие може да има човек, когато всеки ден чува тези думи. Ако не знаете – децата са много крехки, крехки като стъклени чаши – едно неловко движение и всичко вътре се разплисква. Така че, брат ми, разбирам те. Ама не можех да ти помогна. Бях прекалено слаба, за да спасявам някой друг!

БОРИС: Ако ви чуеше майка ви...

НАТАЛИЯ: Какво ако ни чуеше? Говорим си истината. В това семейство истината не се е казвала от сто години. Аз си признавам - майка ми ме караше да се чувствам грозна. Тя минаваше край мен – все едно е някоя фея, която се движи пет сантиметра във въздуха, а аз си събувам кецовете, които миришат.

БАЩАТА: Стегни се, момиче!

НАТАЛИЯ: Тя нито веднъж не ми каза, че съм хубава, нито веднъж не ме похвали, нито веднъж не ми каза – супер си, ще завъртиш главите на всички момчета. Днешните 14-годишни момичета знаят, че могат това.

ВСИЧКИ (без Алекс): Супер си, ще завъртиш главата на всички….

АЛЕКС: Какво?

НАТАЛИЯ: Аз съм на 28, но благодаря.

            Бащата сменява снимката.

БАЩАТА: Това е рожденият ми ден. Тук ставам на 40 години. Вижте колко е красива майка ви. Как сме се прегърнали! Но аз съм малко тъжен, защото си мисля, че остарявам. А остаряването е тъжно. Аз просто не бях предупреден за това. Майка ви остаряваше красиво. Ето, вижте! Не като мен... Кучка!

НАТАЛИЯ: А аз бях с една ужасна рокля и избягах от снимката!

СИНЪТ: А пък аз помня тортата! За първи път виждах торта на 3 етажа и се питах  - защо на стария му се полага торта на 3 етажа, а не мен – не?! Та той дори няма да я оцени! Ти оцени ли я, татко?

БАЩАТА: Не помня тортата!

СИНЪТ: Ето, виждаш ли?

БОРИС: Има поверие, че 40-ият рожден ден не се празнува!

НАТАЛИЯ: Глупости!

БОРИС: Носи нещастие!

НАТАЛИЯ: Млъквай!

БАЩАТА: Защо не ми каза тогава, а? Ти беше там. Кажи ми сега на кого се усмихва Мария? Аз си мислех, че тя е щастлива! А тя се е усмихвала на теб, мизернико.

СИНЪТ: Да, бе на него. Тя беше доволна, че тортата предизвика такъв интерес!

БОРИС: Аз те предупредих, че 40-ият рожден ден не се празнува. Ти не слушаше.

БАЩАТА: А защо не ме предупреди, че спиш с жена ми?

Синът става бавно.

СИНЪТ: Каквооо?

НАТАЛИЯ: Имали са авантюра последните един-два месеца. Държали се заедно за ръка, пенсионерска романтика.

Синът сяда пак.

СИНЪТ: Простотия.

            Пауза.

СИНЪТ: Татко, искаш ли да го изгоня?

БОРИС: Въпросът кой точно е твоят татко, е малко деликатен!

Синът и бащата заедно скачат.

СИНЪТ: Повтори какво каза!

БАЩАТА: Всяко нещо си има граници! Ти какво каза преди пет минути? Какво каза, помниш ли?

БОРИС: Ами щом е вечерта, в която ще си говорим истината, да кажа и аз. Аз цял живот имам някакви съмнения...

СИНЪТ: Какви съмнения имаш ти, бе?

Алекс става и прави опит да предизвика вниманието им. Маха с ръце.

АЛЕКС: Хора, хора!

БАЩАТА: Какво пък искаш ти?

АЛЕКС: Искам да ви кажа нещо важно! Аз не съм този Алекс, за който ме мислите! А дъщеря ви е сервитьорка!

НАТАЛИЯ: Алекс, какво правиш?

СИНЪТ: Каква сервитьорка? Тя завърши право! Печели добре.

АЛЕКС: Работи на две смени в кънтри клуб. Много добър клуб, между другото.

БАЩАТА: Наталия, на тоя какво му става?

АЛЕКС: Аз ли? Говоря истината, представете си! А щом говоря истината – ще ви кажа, че Наталия не просто е сервитьорка, а много добра сервитьорка. Сервитьорка от класа! Хората я харесват. Питайте я колко бакшиши получава! Супер сервитьорка!

НАТАЛИЯ: Защо? Защо правиш това?

АЛЕКС: Нали е денят на истината. Да не смяташ да криеш докато станеш на 50? Какво ти пука?

НАТАЛИЯ: Ами пука ми!

АЛЕКС: Въобще не е завършила образованието. Отказала се още втори курс.

СИНЪТ: И ти ли? Нямам думи!

НАТАЛИЯ: Брат ми, хайде точно ти не прави такива физиономии!

СИНЪТ: Защо да не се възмущавам? Аз направо съм бесен! На мен цял живот ми пилеха на главата! Гледай сестра ти, виж тя какво постигна... Сервитьорка!

НАТАЛИЯ: Постигнала съм каквото можах! Толкова!

СИНЪТ: Ами защо не си го кажеш тогава! Какво толкова страшно има – казваш толкова мога, това съм аз, поне съм наясно със себе си. А ти ни разиграваш циркове  – много работа имам в кантората, сега водя тежко дело, имам изпити. Ти даже се беше снимала с онези смешни шапчици за завършването, нали? Мама пазеше тук тази снимка! Знаеш ли колко пъти са ми я завирали пред очите? Сигурно и сега са я приготвили. Татко ще пуснеш ли снимката?

Бащата превърта снимките, намира онази от дипломирането на Наталия и я оставя.

СИНЪТ: Точно тази!

БАЩАТА: В това семейство никой ли не казва истината?

НАТАЛИЯ: Добре ми седи шапката, нали?

СИНЪТ: Ти си лъжкиня! Не си по-добра от мен!

НАТАЛИЯ: Сега ви е много лесно да съдите! А когато се обаждах вкъщи и ви казвах – имам изпити, не знам дали ще се справя, много е трудно... Вие какво казвахте? Само едно – ще се справиш! Е, ама аз не се нуждаех от надъхване по телефона, имах нужда някой да ми каже – ако се справиш – хубаво, ако не се справиш – няма страшно! Това не е краят на света! Важното е ти да си щастлива!

СИНЪТ: Е, щастлива ли си?

НАТАЛИЯ: Да!

СИНЪТ: Лъжкиня! Провалила си се по всички линии! Също като мен!

НАТАЛИЯ: Точно ти пък не ми обяснявай! По-добре виж дали ти ще се окажеш точно този, за когото се мислиш!

БОРИС (вдига ръце): Нищо не съм казал! Нищо не съм казал! Просто имам някакви съмнения, че може да си мой!

Синът отива и гледа Борис в лицето.

СИНЪТ: Твой?

БОРИС: Ами, някак приличаш на мен! Като те погледна в очите...

СИНЪТ: Какво като ме погледнеш в очите?

БОРИС: Виждам майка ти! Виждам...

СИНЪТ: Ти не беше ли зле с очите? Нали затова спря да работиш...

БОРИС: Това е друго! Там трябва сигурна ръка и силни очи, когато възстановяваш липсващите фрески. А аз не можех вече да различа изтритите лицата на светците, не бях сигурен дали в малките медальони са изписани пророци, апостоли или архангели. Всичките си приличаха... А теб като те погледна!

Синът се дърпа възмутен.

СИНЪТ: Не ме гледай! Егати лудницата!

АЛЕКС: Как няма да различиш архангелите! Те имат крила!

БОРИС: Ти можеш ли да различиш в полутъмен свод дали е изобразен архангел Михаил или архангел Гавраил?

НАТАЛИЯ: Не ме интересуват ангелите! Ти не виждаш ли баща ни? Ние приличаме на него! Неамбициозни, прекалено меки, прекалено разочаровани!

СИНЪТ: За твоя информация – аз имам сенна хрема като баща ми.

БОРИС: Днес всеки има сенна хрема!

АЛЕКС: Аз нямам.

СИНЪТ: Ти въобще кой си?

Алекс пооправя тениската си, панталоните, застава пред тях все едно ще държи реч, покашля, за да си оправи гласа.

АЛЕКС: Трийсетгодишен. Неосъждан. Неженен. Без деца. Музикант по професия. Ако трябва да съм честен – лош музикант, но това няма значение. Свиря в кънтри клуб, както стана ясно преди малко. Мразя кънтри. Обичам сърфа, но горе океанът е студен. Майка ми и баща ми са разведени. С Наталия сме заедно от два месеца. И всъщност - казвам се Аспарух. Но Наталия ми казва  Алекс.

СИНЪТ: Ще падна! Сестра ми, къде го намери тоя?

НАТАЛИЯ (ядосана): В кънтри клуба, не слушаш ли?

Наталия се обръща към Алекс.

НАТАЛИЯ: Ти наред ли си? Защо говориш тези неща тук? При целия този хаос, не виждаш ли какво става? На паметната вечер на майка ми!

АЛЕКС: Какво толкова? Не чух нито един да каже добра дума за майка ти. Малко честност няма да ви навреди!

БОРИС: А другият Алекс?

АЛЕКС: За другия Алекс не знам нищо. За първи път чувам за него.

НАТАЛИЯ: Имах котарак на име Алекс. Просто харесвам името.

СИНЪТ: Да, бе! И на теб това не ти се стори съмнително?

АЛЕКС: Ти знаеш ли как чужденците изговарят името Аспарух?

БОРИС: Котарак, който снима за National Geographic...

НАТАЛИЯ: Това за National Geographic някой друг го е пуснал. Мама обичаше да украсява нещата...

СИНЪТ: О, нима?

Бащата сменява снимката.

БАЩАТА: Помните ли тази снимка? Пускаме хвърчила! Майка ви ви гледа отстрани!

БОРИС: Това е на поляната до манастира, в който аз реставрирах стенописите. Много ценни стенописи от 14 век! Уникална работа, но бяха запазени  само фрагменти. Някой местен юнак беше написал името си високо горе в абсидата, друг беше избол очите на Богородица, друг беше писал „А + С е равно на вечна неразделна любов“! Друг беше драскал върху светците „Аз бях тук. 1899“, пълно беше с имена! Направо ме болеше сърцето!

АЛЕКС: Нали не беше религиозен?

БОРИС: Това е унищожаване на културна ценност! Но да кажем, че не вярвам онази любов да е останала вечна и неразделна.

БАЩАТА:  Помните ли колко високо вдигнахме хвърчилата?

НАТАЛИЯ: Моето отлетя. Спуках се от рев!

СИНЪТ: Аз го изпуснах!

НАТАЛИЯ: Какво?

СИНЪТ: Спокойно, бе сестра ми! Без да искам! Не е някакво криминално деяние!

НАТАЛИЯ: Ти помниш ли колко ревах за това хвърчило?

СИНЪТ: И какво можех да направя? Нямаше как да го стигна!

НАТАЛИЯ: Защо не си призна?

СИНЪТ: Да не съм луд?! Кое дете си признава ей-така дребните прегрешения! Това беше само едно хвърчило!

НАТАЛИЯ: То всичко започва така – един ден едно дете изпуска хвърчилото, после лъже и това повлича лавина от лъжи, а семейството се разпада!

СИНЪТ: Аз ли съм виновен, че този дъртак е обикалял около майка ми! Какво общо има тука хвърчилото?!

БАЩАТА: Стига!

            Бащата се изправя със залитане, все едно му е зле.

БАЩАТА: Вижте, има два варианта – да стана да ви отворя вратата и повече нито един от вас да не се върне тук. Никога! По никакъв повод! Вместо това аз ще направя друго. Ще ви дам още един шанс. Сега ще стана, ще отида и ще заключа вратата и никой няма да си тръгне оттук преди да каже защо се случва всичко това.

Бащата заключва вратата, показва им ключа и го слага в джоба си.

СИНЪТ: Това вече е откачено! Какво ще правим толкова време тук? Аз имам и други планове!

АЛЕКС: Аз нямам никакви планове. Имам два дни на разположение.

НАТАЛИЯ: О, за два дни ще направим много неща - се обвиняваме и ще гледаме стари снимки до припадък! Това е мечтата на всеки родител.

БАЩАТА: Вие разбирате ли, че аз не ви познавам? Аз не знам кои сте! Не знам какви хора сте, не знам как живеете, не разбирам защо лъжете.

АЛЕКС: Аз нямам пръст в тази история!

БАЩАТА: Прав си! Ти можеш да станеш от масата! Но няма да излизаш!

Алекс прави знак, че отказва и остава на масата. Борис обаче става.

БОРИС: И как смяташ да ме задържиш тук?

Бащата отива до шкафа, търси продължително, ядосва се и накрая вади пистолет. Държи го несръчно.

БАЩАТА: С това! Ще ми достави голямо удоволствие да го използвам по теб!

НАТАЛИЯ: Това пистолет ли е?

СИНЪТ: На какво ти прилича?

НАТАЛИЯ (изумена): Ти смяташ да стреляш по нас?

Бащата размахва пистолета.

БАЩАТА: Не, не разбира се. По вас – не! При вас ще го използвам повече като авторитет! Баща ми казваше, че един мъж има нужда от оръжие, за да гледат на него сериозно. Помните ли дядо си?

Всички мълчат.

БАЩАТА: Няма значение. Но ако си бях купил по-рано пистолет – майка ти нямаше да тръгне да ми изневерява под носа, нали така? Щеше да има едно наум. И ти също! (Сочи Борис и се прицелва в него.) Щеше да продължиш кротко да си рисуваш дяволи и архангели, независимо, че си такъв неверник!

После насочва пистолета към Наталия

БАЩАТА: А ти нямаше да ни лъжеш, че си станала адвокат и че котаракът има работа ден и нощ! (Насочва спусъка към сина си.) А ти нямаше да правиш хиляди глупости преди още да си станал на 30 години! А ти! (Сочи Алекс) Ти, Аспарух, си страхотно момче! Първият честен човек, който виждам от 30 години! Честно!

            Пауза.

БАЩАТА: Е, кой ще е първи?

Затъмнение. 

 

 

Сцена пета

Същата стая. След часове. Цари хаос. Хората са насядали на канапета, на пода, масата е дръпната, пространството е разчистено, синът сменя снимките една след друга, без да се задържа на нито една.

 

БАЩАТА: С майка ви се запознахме, когато бях на 22 години. Аз бях студент по география, тя – учеше полска филология. Познавате ли някой, който иска да учи полска филология? Аз, не! Приемат те, където остане място и учиш каквото ти се падне! Полска – полска! Руска - руска! Сърбо-хърватска, например! Затова беше такава амбициозна с вас двамата... Вие чули ли сте я някога да говори на полски?! Не! И аз не съм я чул...

СИНЪТ: Баща ми, какво общо има тук филологията, не знам...

БАЩАТА: Аз бях като тебе – луда глава. Когато бях на 15 мечтаех да стана моряк и да обиколя света. На 20 исках да стана велик пътешественик – да наблюдават как изригват вулканите или да правя наблюдения как се разместват тектоничните плочи. На 26 вече се бяхте родили вие и ми се искаше светът да бъде по-спокойно и по-скучно място. Не исках да изригват вулкани, не исках нищо да се случва. Отивам на работа, връщам се, отивам на работа, връщам се – това ми стигаше. Изгрев- залез... Прост природен закон. Исках да бъдем заедно и времето да тече по-бавно. Не знам дали ме разбирате.

НАТАЛИЯ: Аз пък исках континентите да се разместят и да станат още по-далечни. Живейте си вие тук, аз там и никога повече да не се засичаме. С години сънувах, че се връщам тук и давам обяснения какво съм свършила. Дори допускам, че в момента сънувам. Това е някакъв кошмар. Имала съм много тежка седмица, уморена съм от разнасяне на поръчки, от усмивки, от пожелания за приятен ден, толкова съм уморена, че не мога да мисля. Лягам, заспивам веднага и мозъкът ми щрака като полудял, изкарва на показ всичко, което си мисля, че съм скрила много дълбоко. Какво е станало с майка ми? Как така внезапно? Това просто не може да бъде истината! Баща ми май се е побъркал! И какъв е този Борис и откъде изскочи с неговата история за изневярата? Брат ми си отмъщава за всичко! Това е кошмар! Сигурна съм, че сънувам! Защо ще знаят тайните, които толкова дълбоко крих? Мога да направя опит да се събудя, мога много, много силно да поискам нищо от това да не се е случвало. Знаете ли какво искам най-много – да звънне алармата, да видя, че е 5.00 часа и че имам половин час да се приготвя за работа! За се върна в моя си живот – обикновен, скучен, скапан, но мой. Всичко съм си постигнала сама. Може да не е много, но си е мое.

АЛЕКС: Мен ако питате – всичко това е нормално. Виждал съм как семействата се разпадат. Имам теория, че хората не могат да понесат толкова много обич. Обичат се, обичат се, после започват да се уморяват от цялата тази обич, от цялото това ежедневие, тя им идва до гуша, нали така? Не смятате ли?

Никой не му обръща внимание.

СИНЪТ: Аз просто не мога да повярвам, че се е случило такова нещо на майка ми. Нещастен случай, казваш! Какъв нещастен случай – та тя държеше всичко в свои ръце, тя контролираше съдбата! Нищо не ставаше без нейно съгласие, без нейното специално одобрение. Подпис и печат!

БАЩАТА: Аз усетих, че нещо не е наред! Кълна се, усетих.

СИНЪТ: Направила го е умишлено, нали? Последният път, когато говорихме се скарахме жестоко! Казах й да не ми се бърка в живота! Да стои настрана! А тя не е човек, който ще стои настрана! Това е наказателна акция, за да се чувствам и другата половина от живота си виновен за нещо!

НАТАЛИЯ: Брат ми, млъкни!

БАЩАТА: Тя звънна, за да ме пита какво да купи за вечеря. Аз казах – няма значение. Как така няма значение, сърди се тя. Ами, така – мен ако ме питаш, нищо няма значение. Бих искал да сме пак на 20 години, да се хванем и да отидем някъде. Сега започва есента, помниш ли колко е хубаво да се пътува есента. Ало? Ало? Защо мълчиш? Няма да стане, казва тя. Защо да не стане, питам аз. Нали чакахме децата да пораснат, да бъдем пак свободни – ето свободни сме. Какво ще правим с цялата тази свобода? Няма да стане, повтаря тя. Защо да не стане? Защо винаги, когато аз поискам нещо, то не става? Чуваш ли ме? Мария, чуваш ли ме? Ало? И повече нищо не се чу. Пресичала на червено. Тя, която винаги спазваше правилата. Ще повярвате ли?

НАТАЛИЯ: Къде искаше да отидеш?

БАЩАТА: Не знам. Просто така ми хрумна. Усещах как годината се изниза и ми се прииска да променя нещо. Просто така...

СИНЪТ: Скарахте ли се?

БАЩАТА: Не! Просто говорехме. Представях си една прошарена септемврийска гора, която бавно сменя цветовете си. Искаше ми се да съм другаде.

БОРИС: Може да е идвала при мен. Казвах й – хайде, престраши си, кажи му. Децата са големи вече, на никого не му пука. Ще се съберем заедно, ще си купим стара къща и ще си живеем щастливи.

СИНЪТ, НАТАЛИЯ: Млъкни!

Бащата отива и насочва пистолета до него.

БАЩАТА: Не отиваше при теб. Отиваше да напазарува за вечеря. Питаше ме какво искам за вечеря...

БОРИС: Говорих преди това с нея!

БАЩАТА: Аз също!

БОРИС: Чаках я да дойде при мен!

БАЩАТА: Дойде ли при теб? (Размахва пистолета над главата му и се прицелва) Дойде ли при теб?

БОРИС: Не!

БАЩАТА: Ако е искала, щеше да дойде!

БОРИС: Знам, че няма да ме разбереш.  Но не съм аз онзи, който се появява с гръм и трясък и разваля всичко. Аз през цялото време бях тук. На всички семейни празници, купувах подаръци, ядях от храната ви, присъствах, слушах ви как пеете песни и рецитирате стихотворения, как завършвате училище, ръкоплясках на всяка малка победа като добър семеен приятел, а се чувствах като престъпник. Но сега разбирам нещо много важно. Знаете ли  – не съм аз този, който разрушава идилията ви. Аз съм ваша жертва. На егоистичната ви майка, с която бях почти 30 години, но която никога не помисли да напусне идеалния си съпруг заради мен. Аз съм жертва на тези разглезени деца, които обичах като свои, за които тайно мислех като свои, а те дори не ме забелязаха. Наталия не ме позна днес, нали? Признай си! Признай!

НАТАЛИЯ: Не те познах! Помислих си – тоя пък кой беше?

Бащата се смее.

БОРИС: Усетих го! Видях как ме гледаш с досада, казваш си – тоя дядка какво търси тук? Какви са тези стари истории, които ми развява пред носа? А аз исках да ти покажа, че съм през всичките тези години мислех за теб. Попивах всяка дума на майка ти, помнех кой курс си, кога какъв изпит имаш, колко си изкарала на защитата, къде работиш, какъв приятел си си намерила. Мислех за теб...

НАТАЛИЯ: Много благодаря, но аз си имам вече баща! Пробвай с брат ми!

СИНЪТ: Въобще не ме поглеждай!

БОРИС: Знаете ли какво? Днешният ден беше много важен за мен! Взех решение! Аз просто ви напускам!

СИНЪТ: Моля?

БОРИС: Да, точно така!

НАТАЛИЯ: Ооооо! А аз пък смятах да задържим бившия любовник на майка ми! Колко жалко!

СИНЪТ (с усмивка): О, това е толкова тъжно!

БОРИС (сериозно): Аз бях част от това семейство! Дори да отричате!

СИНЪТ: Нищо не отричаме! Това просто не ни интересува! Минали истории!

БАЩАТА: Борис, приятелю, истината е, че ще липсваш само на един човек и това съм аз. Онзи, който най-много те мрази в момента!

БОРИС: Тръгвам си!

СИНЪТ: Нали не забравяш, че той има оръжие. На негово място бих го използвал!

БАЩАТА: Разбира се, че ще го използвам! Какво друго да правя след всичко това? Не мога просто да те оставя да си тръгнеш!

НАТАЛИЯ: Пусни го да си ходи и тази история да свърши! (към брат си) Вземи му пистолета! Ще стане проблем!

СИНЪТ: Няма страшно!

БАЩАТА: Всичко е под контрол! Наталия, не се притеснявай! Просто ще го гръмна и край!

НАТАЛИЯ: Татко!

БАЩАТА: Ще го гръмна!

СИНЪТ: Гръмни го!

НАТАЛИЯ: Ти го съветваш да го гръмне, така ли? Ти чуваш ли се?

СИНЪТ: Щом казвам да го гръмне, значи това мисля! Нека освободи напрежението!

АЛЕКС: Брат ти е луд!

НАТАЛИЯ (към брат си): Ти помниш ли, когато през ден те задържаха в полицията за глупости! Мислех, че това време е минало! Бил пубертет! Хормони! Дребни хулиганщини! Нали сега караш бус, работиш в лаборатория, нали си сериозен човек... Какви ги говориш?

СИНЪТ: Е, той заслужава да го гръмне! Ти как би постъпила на негово място?

НАТАЛИЯ: Не съм на негово място! Татко, свали пистолета! Това е лудост!

СИНЪТ: Гръмни го! Веднага!

НАТАЛИЯ: Как така ще го караш да убива човек?! Той може да ти е баща, чу ли го какво каза?

Бащата мести спусъка към нея.

СИНЪТ: Гръмни я!

НАТАЛИЯ: Не мога да повярвам! Пистолет ли насочваш към мен!

АЛЕКС: Алооо, алооо! По-кротко!

СИНЪТ: Гръмни го и него! Няма идеални хора! Още щом го видях, не ми хареса! Добър ден, аз съм Алекс, цигулар! На какъв се правиш, бе? Какво ми завираш тази цигулка под носа?! Прекалено любезен, прекалено честен... Единственият честен човек, който си виждал от 30 години. Това вярваш ли го?

Бащата мести спусъка върху Алекс.

АЛЕКС (става припряно от пода): Вие съвсем откачихте! Благодаря за вечерята, беше ми приятно да се запознаем! Не мисля, че ще се срещаме следващите години... Наталия, тръгваме си!

НАТАЛИЯ (също става): Брат ми, това беше краят! Татко, ти не се държиш нормално! Разбирам, че си имаш семейни проблеми, но да заплашваш децата си с пистолет... Това минава всякакви граници.

БАЩАТА: Никой никъде няма да ходи!

БОРИС (тихо към сина): Ти не може да си мой син! Аз не мога да имам такъв син! Забрави какво съм казал! Майка ти беше права – ти си неудачник!

Бащата се смее.

БАЩАТА: Много ясно, че не е твой син!

СИНЪТ: Тя ме е нарекла неудачник?

БОРИС: Да!

СИНЪТ (приближава се към него и го блъска): Лъжец! Тя никога нямаше да каже такова нещо.

БОРИС: Но го каза! Казваше го хиляди пъти!

СИНЪТ: Лъжец! Тя беше разочарована от мен, но ме обичаше. Знаеш ли кой идваше да ме измъква по нощите, когато ме закопчаваха в районното? Тя! Идваше да прибере блудния син, гледаше ме с онзи поглед и питаше ме тихо – добре ли си. Прегръщаше ме, разглеждаше ме много подробно, за да не пропусне нито една синина, нито един белег, който някой може да ми е оставил. Тя беше разочарована като всички майки, които са имали големи очаквания за синовете си. Но не е спирала да ме обича. Чуваш ли? Чуваш ли?

БАЩАТА: Няма да наричаш сина ми неудачник! Участвал е във футболни сбивания, има лоши приятели, правеше глупости, но е мой син! Не ми пука какво работи! Не ми пука какво образование има! Важното е да е добър човек!

СИНЪТ: Точно така! Сега го гръмни!

НАТАЛИЯ: Брат ми, млъкни!

СИНЪТ: Гръмни го!

НАТАЛИЯ: Какво си мислиш, че правиш!

СИНЪТ: Отмъщава си! Как иначе ще живее напред, след като този му наговори такива неща! Гръмни го и да се свършва!

БАЩАТА (колебливо): Ти сигурен ли си?

СИНЪТ: Стреляй, мой човек! Сега ти е паднал! И никога няма да си отвори устата да дрънка глупости! За тези неща се отмъщава!

АЛЕКС: И аз съм „за“!

НАТАЛИЯ: Алекс? Ти защо се бъркаш?

АЛЕКС: Гръмни го! Не може да му прости такова нещо и да го пусне да си ходи!

НАТАЛИЯ (по-тихо): Алекс, просто не говори повече!

АЛЕКС: Аз разбирам нещата така – щом не се обичат двама души, разделят се и край. Това да не е доживотен затвор! Майка ми и баща ми са се разделили, когато съм бил на 5 години и какво? Мислиш ли, че не ми е липсвал бащата? Но се свиква! Всеки си живее живота! Какви са тези истории с 30 години лъжи! Аз ако съм на твое място – ще стрелям!

НАТАЛИЯ: Алекс, ти не се чуваш какво говориш!

АЛЕКС: Я, стига! Да не мислиш, че не усетих намеците? Да не мислиш, че ще ми минеш с историята за котарака Алекс!

НАТАЛИЯ: Може ли да не обсъждаме отношенията си пред всички?

АЛЕКС: Но защо? Всички тук го правят!

НАТАЛИЯ: Преди никой не правеше такива неща! Това е някаква лудост!

АЛЕКС: С кого ме бъркаха всички?

НАТАЛИЯ: Наистина имах котарак...

СИНЪТ: Хайде, сестра ми, не се прави на ударена... И аз няма да повярвам на историята с котарака. И този – цигуларят, не е толкова заспал!

НАТАЛИЯ: Имаше едно момче... Нищо не стана. Бяхме заедно месец-два. После кръстих котарака на него!

СИНЪТ: Ето, виждаш ли? Никога не бих повярвал на историята на котарака!

НАТАЛИЯ: Ама, това с котарака е истина! Почти 3 години бях сама. Като ме питахте как е Алекс, отговарях – ами сега спи, и гледах как котаракът се е изтегнал до мен. Какво работи? Ами, скъсва се от работа, а той до мен мъркаше и с часове не се поместваше от една точка до друга!

АЛЕКС: Ти будалкаш ли ме?

НАТАЛИЯ: Казвам ти истината! Понякога истината може да е доста откачена! Защо ме гледаш така? (Ядосана се обръща се към баща си)Добре, стреляй! Щом мислиш, че това ще оправи нещата! Стреляй в човека! Убий го!

СИНЪТ: Сестра ми, не мога да те позная! Това ти ли си?

НАТАЛИЯ: Стреляй! Какво чакаш?

БАЩАТА: Не мога да позная никой от вас!

Слага пистолета до слепоочието си и стреля. Наталия изпищява. Борис се дърпа няколко крачки назад. Алекс не знае какво да прави. Не се чува звук. Тишина. Синът ръкопляска.

СИНЪТ: Браво! Всичко свърши!

БАЩАТА: Какво? Какво точно свърши?

СИНЪТ (Неочаквано се хвърля към баща си, строго): Защо си ми ровил в нещата? Знаеш ли, че преди години този пистолет се побърках да го търся? Мислех, че съм го затрил някъде! Даже ядох бой заради него! Кой да предположи, че баща ми го е свил!

БАЩАТА (съвсем тихо): Аз, за да те предпазя!

СИНЪТ: Чудно ме пазиш!

Пауза

БОРИС: Значи не е истински?

СИНЪТ: Ти за какъв ме мислиш, бе? За масов убиец? Убий сестра ми! Убий Борис! Убий Алекс, че нещо не ме кефи! Стреляй! Стреляй!

БАЩАТА: Защо?

СИНЪТ: Защото от опит знам, че не е нужно да убиваш някого, достатъчно е просто да натиснеш спусъка срещу него! Понякога и това стига, за да се пречистиш!

АЛЕКС: Пречистиш? Ти сигурен ли си, че точно тази дума искаш да използваш?

СИНЪТ: Алекс, братче, аз знаех, че този пистолет нямаше да убие никого. Ти защо крещеше – гръмни го, гръмни го, не знам...

АЛЕКС: В своя защита мога само да кажа, че сестра ти накрая викаше същото...

НАТАЛИЯ: Абе, брат ми, откъде ги взимаш тези пистолети? Какви са тези игрички?

СИНЪТ: Ами имам си ги! Не всеки малък хулиган има възможност да си осигури истинско оръжие! Но виждаш, че и това върши работа! А, баща ми?

Бащата мълчи. Синът го тупа по рамото.

СИНЪТ: Ти пък как не го различи?! Един географ трябва да знае да борави с оръжие! Ами ако го срещне диво животно в някоя експедиция!

Алекс се смее. Борис става и отива към вратата.

БОРИС: Ако сме приключили с тази семейна идилия, аз смятам да ви напусна. Мисля, че няма какво повече да си кажем. Съжалявам, приятелю! Съжалявам за всичко. Моите съболезнования!

Бащата отива, отключва и отваря вратата. Подават си ръка и се тупват по рамото.

БАЩАТА: И аз съжалявам! За всичко!

Алекс ръкопляска.

АЛЕКС: Образцова сцена! Хубаво е да не забравяме за какво сме се събрали всички тук!

Затъмнение.

 

 

 

 

Сцена шеста

 

Същата всекидневна, подредена. Бащата е сам и ходи напред-назад.

БАЩАТА: Добре, щях да забравя, за малко щях да оплескам всичко. Но ще видиш, че ще оправя нещата. Така – първо пиша „20 дни без милата ми съпруга...“.

Сяда пише... Става пак, крачи напред-назад, колебае се, размахва химикалката...

БАЩАТА: „Милата“? „Милата“ е добре, нали? Като прочетат „милата съпруга“, хората веднага си представят добра, красива, усмихната жена, нали така? Не си представя някой високомерна, истерична  чума, нали? Майтапя се, майтапя се! „Мила“ е чудесна дума! Всичко се събира в нея! Абе, ясно – като не знае човек какво да каже в такива случаи, най-добре е да се използват клишета! „Скърбим без теб, ти си слънцето в очите ни...“

Пауза

БАЩАТА: Нещо такова! Импровизирам! Обаче убий ме, но стихче няма как да измисля. Аз, когато беше жива не съм ти измислял стихове, та сега ли... Не, че имам нещо против! Но сега просто няма смисъл, нали?

Пауза.

БАЩАТА: Значи така - отгоре пиша: „Тъжен помен“, това е ясно. Мария, ако объркам нещо ще прощаваш. Не пиша всеки ден такива неща. Нямам време да сляза долу да потърся някаква мостра... Та, дай, да караме по същество... Предлагам – „Напусна ни добра съпруга, любяща майка...“ Или дай да не преувеличаваме, че като чух какви неща наговориха децата вчера... Питах се това нашите деца ли са? За тези деца ли треперехме цял живот? Както и да е! Да не се отклонявам!

Сяда и пише.

БАЩАТА: Накрая завършвам: „Мария, липсваш ми!“ Това е добре, нали? Пък и е истината. Наистина ще ми липсваш. Вече ми липсваш! Допълвам – от съпруг, деца, приятели... Не, приятели няма да дописвам, че вчера Борис ме вбеси! Никакъв Борис! Този човек, да знаеш, съвсем се е чалнал! Ама така се случва – не се сърдя. В един момент, когато останеш сам, можеш съвсем да загубиш връзката между това, което се е случило и фантазиите. Можеш да се изкушиш да промениш историята. Не му се подигравам! Никой не е застрахован. Може и на мен да ми се случи един ден и тогава няма да има кой да ми каже кое как беше, да подреди общите спомени... А децата, децата са чужди хора! Тъжна работа, да знаеш!

Пауза.

БАЩАТА: Ще допълня „любящ съпруг“, как ти се струва? Обичахме се, това е истината! Много се обичахме! Сега ти сигурно всичко знаеш…  Признавам, веднъж се бях поувлякъл по една колежка, но съвсем, съвсем за кратко… Ти нищо не усети! Аз се взех в ръце! Преболедявах го, така да се каже. Това даже не трябва да се брои! Знаем, че идеални хора няма! Аз също си затварям очите за Борис. Няма да мислим за такива неща! Няма ги, щом не мислим за тях! Сега сме само аз и ти! Знаеш, че винаги съм те обичал! Пиша „любящ съпруг“ и моля те, не се подсмихвай! Пауза

БАЩАТА: Така – повтарям: „20 дни без милата ми съпруга и грижовна майка. Мария, липсваш ми! От любящ съпруг и ... деца“. Как да ги пиша сега децата? Грижовни? Да, бе, вчера ако знаех какви неща чух! Наталия е станала една, няма да я познаеш! Не е завършила право! Прекъснала е още на втората година, а нищо не ни е казала! Всичко е измислила – там дипломирането, лъгала ни е, че живее с някакво момче три години... Но сега дойде с един Аспарух, много ми хареса! Дано само не уплашихме момчето! Защото, нали разбираш, не се представихме в най-добрата светлина! Но нищо, добро момче е, ще разбере! Лошото е, че останаха само за 2 дни! Независимо какво става – дали умираме, дали сме болни, дали страдаме – няма милост. Два дни и край! Пауза.

БАЩАТА: А сина ни... знам, че ще се ядосаш, но си взе пистолета! Бил фалшив! Все едно аз не знам! Даже ми се сърди, че съм му ровил в нещата, представи си! Аз толкова години го пазя този пистолет, но вчера нямаше как... наложи се! Възникна една ситуация, направо ми опънаха нервите! Пауза.

БАЩАТА: Да знаеш как ми се щеше сега, вместо да пиша тези неща, да стегнем багажа и да отидем някъде! Или просто да си седим тук – един до друг. Май никой друг не ме познава така, както ти. Ти си човекът, край който се чувствам цял. Но така е - цял живот задължения, правила, задачи, а после – нищо... Добре, знам, така трябва! Значи пиша накрая едни „признателни  деца“ и точка. Стана идеално!

Пауза.

БАЩАТА: Нали, Мария?

КРАЙ